БЛАГОДАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛАГОДА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Като сказ. опред. Който изпитва чувство на благодарност, признателност към някого. — Аз съм ти благодарен за всичко, що вършиш за мене, откак съм болен — каза той бавно. Ст. Дичев, ЗС I, 618. — Имаше нещо, което ме крепеше. Това бяха хубавите ония думи, които ми казахте тогава.. Колко ви съм благодарна! Елин Пелин, Съч. II, 177. А що е това болгарин? Народ дошъл от Волга — велика река, народ от Бога произлезъл.. Благодарен съм на Бога, че ме создал болгарин и се гордея пред всички с името си болгарско. Д. Талев, ПК, 52 -53. — Помогни ми да избягам, цял живот ще ти бъда благодарна — тихо каза Бояна. М. Марчевски, П, 47.
2. За поглед, очи, думи и др. — който изразява или с който се изразява благодарност. Майките въздъхнаха и пратиха благодарни
погледи на чужденеца. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 70. — Слушайте, Заре — .. Вие сте много добър човек — оставете ме... ще си помисля... На другия ден написа дълго писмо на майка си. Получи радостен отговор, с благодарни сълзи за жертвата. След няколко дена стана годежът. Г. Стаматов, Разк. II, 76. Нанку се искаше да погледне госпожата и нящо да ѝ каже, някоя благодарна дума, задето накара бае му Цака да земе сега да пише. Т. Влайков, Съч. II, 53. Той знае добре словото си. Писал го е наум през цялата година, но докато започне, ще помълчи и ще погледа с благодарни очи другарите си. С. Северняк, ОНК, 151.
3. Като сказ. опред. Който е доволен от нещо; задоволен. Онбашията прибърза да се удовлетвори от такава лека развръзка и си излезе благодарен, че избегна неприятни случайности. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 30. — Аз бих била много по-благодарна да съм си с прост сукманец,.., ама да съм си в село.Т. Влайков, Съч. II, 53. Когато бях овчарин / и овцете пасях, / бях много благодарен, / макар и сиромах. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 19. ● С пред. на. — Много ви здраве от баща ви и от батя ви Христя... Видях ги в лазарета,.. старият е ударен по-лошо, ама и на това да сте благодарни... Нека е ръката, да не е главата... Г. Караславов, Избр. съч. I, 358. Бъди благодарен на каквото имаш, и ти си честит. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 62. ● Остар. С предл. от. Башибозушкият стан не бил благодарен от миролюбивото поведение на Хасан паша. З. Стоянов, ЗБВ III, 302. Надявам се, г-да посетителите ще останат твърде благодарни от заведението ми, което при другите преимущества, намира се на най-централното и видно място в града. БЗ, 1891, бр. 316. 4.
4. Обикн. за работа, тема и под. — който дава възможност за достигане до добър резултат; благодатен, плодоносен. Темата беше благодарна и всеки изказа охотно мнението си върху това събитие. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 18. На сцената на тоя интимен домашен театър се явяват още много лица — .., които искат на всяка цена да вземат участие в играта, па макар и в недотам благодарни роли. Св. Минков, РТК, 174. // Който дава възможност за постигане на някаква цел, замисъл. И Клоуна се шегуваше с Даскала — той бе толкова благодарен обект, че го изкушаваше, — но .. не можеше да бъде сигурен в неговото чувство за хумор. Е. Кузманов, ЧДБ, 60.