БЛАГОДАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛАГОДА̀Т, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Изобилие от блага, получени от природата; плодородие. Отечество любезно, как хубаво си ти! Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? / .. / Горите ти са пълни с хармония и хлад, / долините с трендафил, гърдите с благодат. Ив. Вазов, Съч. II, 5. Загарката вече грееше узряла по цялото поле, отсам-оттатък по пътя привеждаха овошките клони, счекнати от плод, и спокойно ожидание лежеше навред, сякаш майката земя едвам удържа благодатта над хлебородните си бразди. П. Тодоров, И I, 95-96. Лозите почиваха като живи същества, иззад долните пожълтели листа надничаха узрелите гроздове, налени с меда на есенната благодат. Г. Караславов, Тат., 130. Още зрееха доматите и краставиците и млечните царевици, застигнати от сините сливи и водните присади. Нямаше свършване земната благодат, макар че не беше кой знае каква плодородна годината. К. Калчев, СТ, 219. И нивята изкласили / се люлеят и шумят, / земеделеца здрависват, / обещават благодат. Елин Пелин, ПБ, 47.
2. В християнските представи — нещо добро, някакво благо, което е дадено някому от Бога; дар, милост, благословия от Бога. На̀ ви мойта книга — тя е вам завет /.. Тя е откровене, Божа благодат — / младий прави мъдър, а стария — млад. Ив. Вазов, Съч. I, 190. Никой прочее да не мисли, че като не може да иде на Божий гроб, той е лишен от Божията благодат... Ако не може на Свята Гора, ето му Рилский манастир, и тамо равни дарования Божии. Н. Рилски, ОМР, 6. Нима е тегло на жетва и вършитба? Трудът — макар и черен, макар и денонощен, е благодат от Бога. А. Страшимиров, ЕД, 202.
3. Нещо, което има много добро, благотворно или много приятно въздействие върху някого. Лятно време, в най-голямата жега..., се появяваше прохладен ветрец,.. Тоя вятър беше истинска благодат през работното време и за хора, и за добитък. Й. Йовков, ЧКГ, 110. Селската тишина, която я гнетеше убийствено до преди малко, сега се стори на Катя истинска благодат. Ст. Чилингиров, РК, 53. Една клонка от някакво пълзящо растение се виеше над скалата... Сутринта той облиза листенцата, по които беше паднала роса. Каква благодат беше тая нощна влага. Ем. Коралов, ДП, 141. Тишина и благодат царуваше в тоя омаен вечерен час на морния ден. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 62.
4. Остар. Придобивка, полза от нещо. От овцете има голяма благодат. Н. Геров, РБЯ I, 45.