БЛАГОДЕНСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОДЀНСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който живее в благоденствие, в материално благополучие, има добро положение и др., за да се чувства задоволен; благополучен. Ний имаме много приятели,.. Някои от тях са твърде отдалечени от нас.. Четвърти, които ни са ся показвали за приятели, когато сме били благоденствени, стават равнодушни към нас, когато паднем в някое злощастие. ИЗ, 1877, 1881, 195-196.

2. Който е изпълнен с благоденствие, благополучие; честит. Дай му Господи, благоденствено житие. Ст. Младенов, БТР I, 157.