БЛАГОДЀТЕЛКА

БЛАГОДЀТЕЛКА ж. Жена благодетел. Аз съм дете на улицата; моята майка, или по-право моята благодетелка, ме е намерила рано една сутрин на стъпалата на църквата.. занесла ме у дома си. Б. Шивачев, ПЮА, 196-197. Тя [императрицата] .. установи тая безценна търпеливост [на вероизповеданията].. и тъй тя заслужи да я наричат майка на отечеството и ще бъде наречена и благодетелка на човешкия род, ако постоянствува в това си предприятие. И. Адженов, ВК (превод), 78.

Списък на думите по буква