БЛАГОДЕТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОДЀТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благодетелен; благодетелство. Но малко по малко сичките граждани познали благодетелността на новите учреждения. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 159.