БЛАГОДЕТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОДЀТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Качество или проява на благодетелен човек. Те са почтени, искрени, умерени и благодетелни; ни един еуропейски народ не заминува тяхното благодетелство и человеколюбие. Е. Васкидович, ПП (превод), 60.Тя не е родена принцеса; но тя има толко благодетелства, щото е вредна да бъде царица. Кр. Пишурка, МК. 322.

БЛАГОДЀТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Качество или проява на благодетелен човек. Те са почтени, искрени, умерени и благодетелни; ни един еуропейски народ не заминува тяхното благодетелство и человеколюбие. Е. Васкидович, ПП (превод), 60.Тя не е родена принцеса; но тя има толко благодетелства, щото е вредна да бъде царица. Кр. Пишурка, МК. 322.