БЛАГОЗВУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОЗВУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който звучи приятно, приятен за слуха. Дъщерята беше заковала погледа си в малкия музикант.. Как се движеха тези дълги, тънки, пъргави пръсти, та бликаха такива удивително благозвучни напеви? Г. Караславов, Избр. съч. V, 275. И аз, като противник на замяната на едни букви, т. е. звукове, с други, изхождам.. от възгледа, че езикът трябва да бъде благозвучен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 140.