БЛАГОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. На който е присъща склонност към добри дела. "Като се научих за благолюбивия нрав на твоята душа, пише цар Петър на рилския пустинник,.., твърде много възжелах да видя твое преподобие." Ив. Вазов, Съч. ХV, 38.