БЛАГОМИСЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛАГОМЍСЛИЕ
БЛАГОМЍСЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Доброжелателство; благожелание. Аз же убо както знаеш, отначало сохранявам началното благомислие и твердаго залога верху всичте си ученици. Н. Хилендарец, СПП, 38.