БЛАГОНРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОНРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. 1. Който е с добро, мо‑

рално поведение, възпитание; благовъзпитан, добронравен. Без науката остава человек глупав, а само с возпитанието и наставлението става разумен, благонравен и человечен. К. Кесаров, ЧНУ, 56. Който.. навикнува на добри обичаи и на добри дела, той ся казува цивилизован.. и благонравен. П. Р. Славейков, ПЧ, 26.

2. Който е предназначен да учи, да възпитава на добър, нравствен начин на живот. Благонравни поучения.