БЛАГОПОЛУЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОПОЛУ̀ЧИЕ, мн. няма, ср. 1. Щастлив, спокоен живот без материални затруднения и неприятности, добро материално състояние; благоденствие. Кочо беше във всяко нещо редовен човек. В работата му, в целия му живот имаше един най-важен подтик: благополучието на децата му, на жена му, на дома му. Д. Талев, ПК, 102. Кожата на лицето му издаваше успокоена мъжка сила и здраве на човек, който се храни добре и живее в благополучие. Ем. Станев, ИК III, 92. Трудолюбивий стопанин, ..,трябва с трудолюбието си да донесе благополучие в къщата. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 47.

2. Остар. Щастие. Вярвайте,.., че няма благополучие по-голямо от сознанието на направените добри работи. С. Радулов, НД (превод), 5.