БЛАГОПРИЛЍЧЕН

БЛАГОПРИЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. ‑чни, прил. Книж. 1. Който е съобразен с изискванията за добро държание в дадена среда, с изискванията за вежливост, учтивост. Бележките за стихотворението на г‑н Данева губят важността си, като са направени по един не толкоз благоприличен начин. Ч. 1875, бр. 3, 129. Благоприличен тон. Благоприлично поведение. Благоприлично държание.

2. Остар. Който има добър, приличен външен вид, съобразен с изискванията на дадена среда. — Тачев, коя е оная благоприлична госпожа, облечена цяла в черно? Ив. Вазов, Съч. Х, 83. Твърде благоприличен, откакто си беше облякъл прана риза и нов елек, Иван чакаше търпеливо. Й. Йовков, ПГ, 55.

Списък на думите по буква