БЛАГОПРИСТО̀ЙНО. Остар. Книж. Нареч. от благопристоен; благоприлично. Боян много се боеше, че тя ще каже някоя неуместна дума или ще се впусне в спомени, но нищо такова не се случи. Пирева през цялото време се държа чинно и благопристойно. Ем. Манов, ДСР, 188.