БЛАГОПРИСТОЙНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОПРИСТО̀ЙНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благоприличие. Една калугерка, с вид съвършено евангелский и с чудна благопристойност, излезе на двора и я попита: — Какво искате? П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 43. Всички, които ся намират в публичното заведение на съдилището, са длъжни строго да пазят правилата на благопристойността, редът и тишината. ВП, 13.