БЛАГОПРИЯ̀ТЕН

БЛАГОПРИЯ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който съдейства за успеха, за развитието и доброто състояние на нещо; удобен, сго̀ден. Не след дълго се яви един нов, извънредно благоприятен случай, с нетърпение очакван от Доча, при който можа той още по-високо да се издигне в очите на началника и още по-здраво да затвърди своето положение. Т. Влайков, Съч. III, 121. Там пък, където работата е била по-немарлива и нескопосна ръка е засявала, нивата беше по-слаба, изникнала на гнезда и обхваната от плевел. Все пак дъждът и благоприятното време заличаваха много от тия недостатъци. Й. Йовков, Ж, 1945, 208. А трябваше да се бърза с въоръжението, защото благоприятни моменти, каквито бяха Арменското и Критското въстания и Гръцко-турската война, не можеха да се повтарят вечно. П. К. Яворов, Съч. II 203. Когато се прибрах в София, по благоприятно стечение на обстоятелствата станахме съкварталци [с Иван Спасов]. В. Пернишки, РД, 34. Въздухът обаче е твърде здрав и благоприятен за здравето; тук не е рядко да срещнете старци стогодишни. С. Бобчев, ПОС (превод), 174.

2. Който изразява съгласие, одобрение или дава положителна характеристика, оценка за някого или нещо; положителен, одобрителен. Обадиха се още няколко гласове благоприятни за Стефчова. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 141. Сега ще им покаже той кой е капитан Стотелов.. Володя ще съумее да го [Стотелов] представи в благоприятна светлина пред адмирал-командуващия... Д. Добревски, БКН, 150-151. Благоприятен отзив. Благоприятен отговор.

Списък на думите по буква