БЛАГОРАЗПОЛАГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОРАЗПОЛА̀ГАМ, -аш, несв.;благоразполо̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех.

Остар. Книж. Правя някой да бъде добре разположен, добре настроен; предразполагам. Дружество от стари ученици на местното училище.., са си наложили свята длъжност да.. принасят лептата си за умственото развитие на съотечествениците си. Колко приятна трябва да им е тая грижа и с какви сладки ученически възпоминания трябва да ги благоразполага. Ч, 1871, бр. 15, 459.