БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОРАЗПОЛО̀ЖЕНО нареч. Книж. 1. Благосклонно. Бай Марко я [паницата] поднасяше на децата, като казваше благоразположено: — Пийте бре, маскари! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 9. Защото монасите не мя приеха благоразположено, възседнах мулето и подир един час весело пътувание стигнахме в М. Ивер. Ч. 1871, бр. 10, 310.

2. Остар. С добро настроение. — Хубаво си се наредил, Младене, — каза той с дружеско задоволство, като седна на посоченото място някак важно и благоразположено. Т. Влайков, Съч. III, 277.