БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОРАЗПОЛО̀ЖЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от благоразположен. И после, не помня, не съм видял аз да прояви той към мама не само някакви по-сърдечни чувства,.., но чужди са за него и отношенията на една по-естествена благоразположеност. Т. Влайков, Пр I, 72. Със задоволство и с някаква особена благоразположеност посряща той своите многобройни посетители. Т. Влайков, Съч. III, 171.