БЛАГОРАЗСЪ̀ЖДАМ

БЛАГОРАЗСЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; благоразсъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Остар. Книж. Размислям и преценявам, решавам за нещо как ще бъде най-добре; преценявам. — Познавам законите и основанието, но още по-добре познавам, че вие се мамите страшно. Бранков не е человекът, когото дирите.. Там началството нека благоразсъди. Ив. Вазов, Съч. VI, 79. Чух веднъж по радиото едно конферансие на полски да разправя за някакъв цирк и спомена "темпераментни кобйети" [жени] и аз благоразсъдих, че това ще е нумер с езда. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 13.Останалите [книжки] ще се раздадат на оние села, на които благоразсъди училищното попечителство в Казанлък. Знан., 1875, бр. 12, 192. Заради фамилията на пок.[ойния] уйка ми Никола, разпоряждайте ся както благо‑

разсъждате. АНГ I, 147. благоразсъждам се, благоразсъдя се страд. Срокът за явявание пред съдът, според както ся благоразсъди от председателят, може да ся скрати до седем дни. ВП, 21.

Списък на думите по буква