БЛАГОРАЗУМНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОРАЗУ̀МНО. Нареч. от благоразумен. — Назад!.. — извика старшията, — Пръскайте се! .. Срещу него се спусна Спасуна, но другарите ѝ успяха благоразумно да я задържат. Д. Димов, Т, 282. Побойниците бяха се изпокрили.. Другите благоразумно си отидоха в квартирите. Ем. Станев, ИК I и II, 111. Постъпвам благоразумно.