БЛАГОРЕЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОРЕЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който умее да говори, да разказва хубаво и увлекателно; сладкодумен, красноречив. Той [Фотинов] не забравя да напомни при всеки удобен случай, че желанието му не е да бъде преди всичко благоречив и красноречив, а да принесе нещо за просвещението на народа си. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 687. А пък Атрид беше в ярост [от думите на Ахил]. Но стана в народа там Нестор, / той, сладкодумецът.., благоречив, ясногласен. А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 14.