БЛАГОРОДИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОРО̀ДИЕ, (рядко) мн. -ия и (диал.) -та, ср. 1. В съчет. с притеж. местоим.: ваше обикн. при обръщение негово, нейно, тяхно — титла на определена категория военни лица или чиновници, употребявана у нас през ХIХ в. и началото на ХХ в. Пратих на негово благородие, господина,.. , 200 отомански лири за пет момчета българчета да следуват учението си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 59. Наляво зееше преизподнята на мъката, в която рогатите и опашатите царьове на темнината учеха ум и разум различни величества, светейшества, благородиета и преподобиета. Хр. Ботев, Съч. 1929, 81. Аз ида с особено послание от царя, за да ся науча каква услуга може той да ви направи,.. "Благодаря на Ваше благородие", отговорил Г. Марвел. ИЗ 1874-1881, 1882, 195.

2. Остар. Само ед. Благородство. Димокрита попитаха: на що стои благородието; а той отвеща: добитъшкото на телесната сила, а человеческото на добрите нрави. П. Берон, БРП, 50. 102. Истинското благородие състои ся в добродетелта, и не в множеството на прародителите (прадедите). А. Гранитски, Пр (превод), 12.