БЛАГОРО̀ДНИЧЕСКИ

БЛАГОРО̀ДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до благородник. Когато Рубенс отива там.., той има вече благородническа титла и е секретар на Тайния съвет на испанска Нидерландия (т. е. на Фландрия). Хр. Ковачевски, СК, 25. Благородническо съсловие.

Списък на думите по буква