БЛАГОРОДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОРО̀ДНО. Нареч. от благороден. Виждаш ли как благородно е постъпил учителят ти — подарил ти е марките, когато на него най-много му трябват, само за да те зарадва. А той можеше да ги продаде и с парите да поправи къщичката си... П. Славински, МСК, 35. Всички се стараехме, надпреваряхме се благородно, усърдно, дружески. Цв. Ангелов, ЧД, 231. Някои по навик поздравяваха още отдалече благородно облечения конник, който летеше из Плиска като същински вятър. Й. Вълчев, СКН, 79. Тя [къпещата се] е изписана преливно и замъглено по реноаровски, но аз я виждам още по-замъглена, само като смътно розово петно върху благородно сивия фон на тапетите. Б. Райнов, ГН, 167. След малко пристигна друг лекар, висок, красив, благородно побелял. Г. Данаилов, ДС, 225.