БЛАГОСКЛОННО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОСКЛО̀ННО. Нареч. от благосклонен; с доброжелателство, с благоразположение, със симпатия, одобрително. Тончо, за когото коприщенските свахи говореха така благосклонно,.., бил селски терзия. Л. Каравелов, Съч. II, 84. — Учен, пък никак не е горделив — забеляза благосклонно Кръстевица. — Държи се, като че ли си е наш, селянин. Г. Караславов, ОХ I, 93. — Искате ли да го видите? Германецът кимна благосклонно с глава и тръгна след Костов, който го заведе в стаята на Аликс. Д. Димов, Т, 514. Този бог [Еол] благосклонно приел Одисея и му подарил мех, в който били затворени ветровете. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 98.