БЛАГОСКЛО̀ННОСТ

БЛАГОСКЛО̀ННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Доброжелателно отношение, чувство на добро разположение към някого; благоразположение. Чардашевски ѝ подава приветливо ръка и я кани да седне. Той я слуша с благосклонност и внимание. Ив. Вазов, Съч. IХ, 156. В единадесет той имаше среща с братовчедката на жена си,..., която той отдавна ухажваше и която чак напоследък му бе отвърнала с благосклонност. Ст. Дичев, ЗС II, 312..

Списък на думите по буква