БЛАГОСЛОВЀНИЕ

БЛАГОСЛОВЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благословия (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Някои вече отдалеч получавали, обливайки се със сълзи, неговите последни благословения. Ив. Вазов, РИ, 52. "Иди прочее..." Аз ти позволявам да идеш дето щеш и моето благословение нека бъде с тебе. В. Друмев, НФ, 19. Екзархът ще да служи на 11 майя и без благословението на патриархът. С, 1872, бр. 46, 366. Старият резбар попипа с дългите си сухи пръсти пъпките на дървените цветя и житните класове и като се отдръпна, тихо каза: — Това не е занаят... Това е Божие благословение... П. Константинов, ПИГ, 189-190.

Списък на думите по буква