БЛАГОСЛОВКА —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛАГОСЛО̀ВКА ж. Диал. Благословия (в 1 знач.). Този богат господар,.., като желаеше да нарекат и благословят рожбата му с най-добрите наричвания и благословки и да налучат каква ще бъде, кога порасте, проводи слугите си да свикат отвред колкото вещи врачове и врачки имаше. Ил. Блъсков, РК, 3-4.