БЛАГОСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛА̀ГОСТНО
БЛА̀ГОСТНО.Рядко. Нареч. от благостен; добродушно, добросърдечно. — Отче свети,.. Позволи ми да те запитам. — Питай, питай, чедо, — отвърна отец Григорий и за първи път се усмихна кротко и благостно. Ст. Загорчинов, ДП. 219.