БЛАГОСЪ̀ВЕСТНО

БЛАГОСЪ̀ВЕСТНО. Рядко. Остар. Книж. Нареч. от благосъвестен; добросъвестно, старателно. Смеяха се и подиграните и с необикновено самоотвержение гълтаха ведно с кафето си и горчивият пелин на сарказмите, с които домакинът черпеше благосъвестно своите гости. Ив. Вазов, Съч. VI, 161.

Списък на думите по буква