БЛАГОСЪСТОЯТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛАГОСЪСТОЯ̀ТЕЛЕН
БЛАГОСЪСТОЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който има добро материално положение; богат. Българите са твърде благосъстоятелни, и турците,.., поминуват с работа край тях. П. К. Яворов, Съч. II, 172.