БЛАГОТВО̀РЕН

БЛАГОТВО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който има добро действие, оказва добро въздействие; благодатен. Аз исках нарочно да ида на лов пак къде Горни Богров, за да навестя стареца и да се уверя лично, че блудният му син се е завърнал към дълга си и към честния и благотворен труд на селянина. Ив. Вазов, Съч. ХI, 25. — Пий, Кремено, малко е горчивка тая вода, но тя е благотворна. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 68. От земята тук, ний усещаме благотворната му [на слънцето] светлина. С. Бобчев, ПОС (превод), 3. // Който донася голяма полза, много добри резултати; ползотворен, плодотворен, благоприятен. Разтворили се широко вратите на България за християнската култура.. Това влияние било благотворно за България, защото византийската империя била наследник на богата антична култура. Ист. VII кл, 20. И своите нови идеи за образование и възпитание аз прилагам безпрепятствено и нашироко. И те дават благотворни резултати, които се признават и одобряват от всички. Т. Влайков, Съч. III, 51.

2. Остар. Благотворителен. В града се виждат много библиотеки, благотворни заведения. С. Бобчев, ПОС (превод), 94.

Списък на думите по буква