БЛАГОУСМОТРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОУСМОТРЀНИЕ, мн. няма, ср. Обикн. в съчет.: На благоусмотрение <то> на някого. Остар. Книж. На разпореждането, решението на някого. Другите два кандидата, разумява се, остаят пак на благоусмотрението на карнобатското бюро, но аз дадох мнение второто лице да бъде Г. Коларов. Ив. Вазов, НПис., 185. — Г-н Стоянов, — заговорих аз тихо, когато последния беше усмирил вече хората си и сядаше усмихнат на чувала: — Г. Стоянов, аз съм ваш пленник и на ваше благоусмотрение. П. К. Яворов, ХК, 80. По мое (твое, негово и т. н.) благоусмотрение. По мое (твое, негово и т. н.) мнение, решение, желание. "Съвършените" яли, пили, ходяли на войска, зимали си жени под условие, че ще биват "добри", "честни" и се разженвали по свое благоусмотрение. Н, 1882, кн. 3, 246.