БЛАГОУСТРО̀ЕН

БЛАГОУСТРО̀ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За селище, град, квартал и др. — който е съобразен с изискванията на благоустройството; добре уреден. Къщата беше в източната, благоустроената част на градчето, където живееше българското население. Х. Русев, ПЗ, 62. Всяко семейство има добре благоустроен дом с електричество и радио. РД, 1950, бр. 132, 2.

2. Остар. Който е с добро вътрешно устройство; добре организиран. У тях [германците] нямало още благоустроени държави; всякой баща бил господар на домородието си и на робето си. ВИ, 65.

Списък на думите по буква