БЛАГОУТРОБИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОУТРО̀БИЕ, мн. -я, ср. Книж. 1. Ирон. Добре охранена утроба, корем; търбух. Бай Таки, кръстосал ръце връх благоутробието си, сумтеше тежко с увиснала глава и полуотворени очи. Ал. Константинов, Съч. I, 304. Нима на буржоазията не е тежко — малко ли ѝ тежат големите благоутробия и пълните джобове? Хр. Смирненски, Съч. III, 166. Да вози ракия,.., а като през Настрадинходжов плет да се наслаждава само от ароматът ѝ, това Миховото благоутробие никак не можеше да смеле. Ил. Блъсков, СК, 41.

2. Остар. Добросърдечност, милосърдие, благоразположение. Защищавах вероизповеданието на един народ, който сякогаш имал надежда на благоутробието на Цариградската церква и показал велико търпение — с увереност, че неговите молби ще се удовлетворят. Ил. Макариополски, ПСп, 1876, кн. 11-12, 19.