БЛАГОУТРОБНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОУТРО̀БНО нареч. Остар. Книж. Добросърдечно, милосърдно, благодушно. Молим му ся .. да призира на нашите слабости и грехове и благоутробно да прощава волните и неволни наши съгрешения. Хр. Данов, ППК (превод), 106.