БЛАГОУХАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОУХА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Приятен на миризма, дъх; благовоние, аромат. Край мириса на балканското сено усети благоуханието на липов цвят. Липата беше в двора на къщурката. Ем. Станев, ИК III, 253. По небето летяха гълъби, реката шумеше напевно и въздухът беше наситен с благоухания на свежа трева. Д. Димов, Т. 49. Водата шуртеше между разперилите се листа и стръкове, .., полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания. Д. Талев, ПК, 350. При самите поли на планината са насадени големи пространства с трендафил, който разпръска неизказано благоухание. Л. Каравелов, Съч. II, 152.

2. Само мн. Ароматични вещества, масла; благовония. Между безкрайните метри от хасени волани бяха подредени муски с благоухания. С. Севан, РР I, 55. "Младий гърко,..; ти ще стигнеш скоро в този честит остров,.. Там ти ще запалиш благоуханията на жертвениците ми: там аз ще та потопя в една река от наслаждения." Н. Михайловски, ПТ, 60.