БЛАГОЧЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОЧЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Благочестив. Не остави той светът на мира. / Други хули, — бе посрамен сам! / "Хорска чест подигна той на смях, / хорска чест и благочестна вяра." П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 226.