БЛАГОЧЕСТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОЧЕСТЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който живее, който постъпва според изискванията на християнския морал. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 11. И решиха благочестивите монаси в полунощ да отслужат бдение и молитви над момъка и да закачат осветен кръст на шията му. Елин Пелин, Съч. IV 85-86. Преподобний отец Йоан Рилский (..), като ся

родил в Софийската епархия,.., от родители благочестиви и болгаре родом, возпитал ся от них благочестиво. Н. Рилски, ОМР, 10.

2. Присъщ на човек, който живее според изискванията на християнския морал. Цар Петър,.., добил благочестивото желание да посети св. Ивана и да приеме благословията му. Ив. Вазов, Съч. ХV, 37. Благочестиви мисли. Благочестиви дела.

3. Който е свързан с почит към Бога, с добри християнски нрави. — Нужна ни е нова църква!.. Не беше много трудно да се въодушевят старите общинари от такова едно благочестиво предприятие. Д. Талев, ЖС, 126-127.