БЛАГОЧЕСТИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОЧЕСТЍВО. Книж. Нареч от благочестив; набожно. Теодор Хрисилий седна от другата ѝ страна, благочестиво сплете сухите си бели ръце и като че ли искаше само да успокои сестра си. Д. Талев, С II, 8. Може ле някой да ся надее да живее благочестиво без да бъде гонен? КТЕМ, 55. Преподобний отец Йоан Рилский (..), като ся родил в Софийската епархия,.., от родители благочестиви и болгаре родом, возпитал ся от них благочестиво. Н. Рилски, ОМР, 10.