БЛАГОЧИННО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОЧЍННО. Остар. Книж. Нареч. от благочинен. Всяка вечер, преди да си легне, и заран, след като се съмне, тато благочинно ще се изправи пред куностаса и дълго ще се кръсти. Т. Влайков, Пр I, 83. Учениците си отиваха у дома благочинно наредени из улицата на синджир, дълъг половин километър. Ив. Вазов, Съч. Х, 157.