БЛАГУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛАГУ̀ВАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Живея щастливо, честито, в материално благополучие; добрувам. Бае Крачун и стрина Тота мислеха, че по сега вече те ще само да благуват на тоя свят! Па и какво да не мислят така, когато и Младен излезе от харен по-харен, па и Кета улучи с късмета си, а и зет им, Мирчо, — един беше Мирчо в бакалския еснаф! М. Георгиев, Избр. разк., 232-233. Зимата учи хората на труд. Защото онзи може да благува зиме, който лете не се прозявал под хладни сенки. Ив. Кирилов, Съч. II, 206. ● Нар.-поет. ? благ благувам. С враг врагувам — мяра според мяра, / с благ благувам — вяра зарад вяра. П. К. Яворов, Съч. I, 62.