БЛАГУНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГУ̀НОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от благун. Гората беше почерняла. Само тук-там по клоните на някой благунов дъб все още стояха накъдрени кафяво-червеникави листа. Кр. Григоров, ТГ, 41. Симо подръпваше диреците и накованите по тях пречки, а бай Илия премигваше с очи, усмихваше се под мустак и казваше: — Бая си заякнал, като те гледам, но това са благунови дървета... Май ще ти се опрат... Кр. Григоров, Н. 7.