БЛАЖЀНО

БЛАЖЀНО. Нареч. от блажен; с блаженство, със задоволство; щастливо. Филип се изтегна на пясъка, блажено притвори очи: някъде наблизо все така подрънкваше китара. Ем. Манов, БГ, 47. — Ще накарам сестрата да ми източи баница,.. — и Лазар се облизва блажено. Л. Стоянов, Х, 120.

Списък на думите по буква