БЛАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛА̀НКА ж. 1. Лист хартия с някои печатни данни или указания, предназначен за писане или за попълване. — Повиквателно ли?.. — Да, разпишете се. Госпожица Дитрих тикна пред него бланката с печата на легацията, която бе препратила писмото. Д. Димов, Т. 455.

2. Лист хартия за кореспондения с означени в горния край име и адрес на учреждението, заведението, от което произхожда. На следния ден писарката донесе писмото, написано вече с машина на бланка. Св. Минков, Избр. пр, 258. Пощенският раздавач,..., донесе една заран писмо — написано на красива бланка, с печат. А. Гуляшки, Л., 63.

— От фр. blanc ’бял’.