БЛАНКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛА̀НКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бланка. Знаех, че в такива случаи мислите и грижите за близките не са добър съветник. И поради това съвсем спокойно седнах да пиша показанията си на бланковия лист, който началникът тикна в ръцете ми. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 153.

◊ Бланкова полица. Банк. Полица, на която се попълва само името на лицето, което я издава, а другият текст е напечатан. Бланкова продажба. Търг. Продажба, без да са налице стоките. Бланков билет. Билет за пътуване, попълнен на ръка в специален формуляр, на който се означават крайните станции и цената. На групите ще се издават общи бланкови билети срещу представяне на карта за членуване в БТС и срещу маршрутен лист. НС, 1958, бр. 5, 1. Бланков кредит. Банк. Личен кредит, при който отговаря само длъжникът с неговото имущество; кредит без поръчителство на трети лица.