БЛЕД

БЛЕД, -а, -о, мн. -и, прил. Бледен. Станка, като стана булка, разцъфтя. Нейното бледо, жално лице поруменя и светна от радост. Елин Пелин, Съч. III, 136-137. Около кухнята ходеше нетърпеливо готвачът. Лицето му беше бледо, посърнало. Старият и опитен боец знаеше какво означава тоя бой. Ив. Мартинов, ПМ, 115. Високи стени обграждаха двора и градината на тая стара къща и само бледите лъчи на зимното слънце проникваха под нейните стрехи. Д. Талев, СК, 5. Във вагона беше станало почти тъмно. Само в края на коридора мъждукаше бледа светлина. Ал. Бабек, МЕ, 13. Имам съвсем бледа представа за това събитие. △ Характеристиката на героя е твърде бледа.

Блед като мъртвец. Извънредно, много блед. — Я, виж се, блед си като мъртвец! — всеки ден му се кара началникът на управлението. М. Радев, СР, 20. Блед като платно. Много, съвсем блед. Преди надзирателите да отворят килията на Йордан, той вече беше станал. Бяха станали и неговите другари. Всички чакаха, бледи като платна, облещени, нетърпеливи. Г. Караславов, Т, 115.

Списък на думите по буква