БЛЀДНИЧЪК

БЛЀДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бледен; възбледен, бледичък. Освен коприва и киселец на софрата се появи и козе мляко. И ние, както казваше баба, зачервихме гребена, макар аз да бях все бледничък, слаб, с хлътнали очи и тънко вратле. К. Калчев, ПИЖ, 46. — Горката Аничка! Такава бледничка, няма капчица кръв. Й. Йовков, ОЧ, 105.

Списък на думите по буква