БЛЕДОЖЪЛТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЕДОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има неярък жълт цвят. Едра жена е леля Кина, но тялото ѝ е отпуснато и безволево, а лицето ѝ — бледожълто и подпухнало от ракия. В. Пламенов, ПА, 114.

2. Като същ. бледожълто ср. а) Неярък жълт цвят, неярка жълта боя. Димитър извади мекия калем и прерисува една жена .. Роклята на жената той покри с блед керемиден цвят, а лицето и ръцете — с бледожълто. Вл. Свинтила, СЗЗ, 66. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък жълт цвят. Обичам да нося бледожълто.