БЛЕДОРУС —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛЕДОРУ̀С, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За коси, вежди, мустаци — който е с много светъл, белезникав рус цвят; светлорус. Веждите му са толкова бледоруси — сякаш са посипани с брашно. Д. Калфов, ПЮН, 139.
2. За човек — който е със светъл, белезникаворус цвят на косата си. Бледоруса девойка.